Утре е голям празник и е важно кой първи влиза у дома-Почит към една от най-обичаните български светици, а 18 имена празнуват
На 14 октомври означаваме деня на преподобна Параскева . Денят е още прочут като Петковден и в народнитеи вярвания се счита за преход към зимата.
На този ден имен ден честват Петя, Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Денят се счита за преломен и в този смисъл на Петковден в някои краища се съблюдава обичая „ полазване ”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, дефинира шанса и здравето през цялата година.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов взор за живота на индивида, а главно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Света Петка се счита за покровител на дома и фамилията.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, по тази причина и народът споделя „ На Петковден ралото да ти е под стрехата ”.
Ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.
Денят честват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи подарък баница.
След това до Димитровден (26 октомври), до момента в който трае оплождането на домашния добитък, дамите не трябва да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „ с цел да не се отваря устата на вълка ”, също да плетат, с цел да не се оплетат чревцата на агънцата.
Жените, които не съблюдават повелята, се има вяра, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която желае да ги умъртви. Смята се, че в случай че човек облече дреха, ушита в дните сред Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след гибелта си ще се трансформира във върколак.
След оплождането, по традиция, дамите изпичат пресни питки и ги раздават, с цел да се роди здрав добитък.
На места се организира съботата преди Петковден Петковденска задушница, за удостояване на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, любеница и грозде.
На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наименуван „ Света Петка ”, се поставя на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният самун се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти.
След това най-възрастната жена подвига хляба високо и благославя с него всички и раздава късчета.
На масата ни на Петковден е хубаво да участва: гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
